muhatadnes VIII

... С нетърпение, очаквах промяната. Стига е валяло само през уикенда! Да, де, къде къде по-добре е да вали през седмицата, вместо в почивните дни. Но, ... Онзи отгоре много се грижи всички да са доволни, и в този смисъл, прави подърък на рибите.... Добре, няма да се сърдим... И нашият ден за подаръци ще дойде, някой ден.... Някой, някой... `що да не е днес?! Как ще си получа подаръка, ако не отида до реката да го взема? Логично, нали?!.. Мятам въдицата в колата, чантата на рамо и... И се оказвам под един зелен купол от дървета с нежен, прохлаждащ бриз.. и непреразказваем шум... По-точно милиони шумове, смесени в неподражаем природен коктейл от живост, напрегнатост, развитие, страсти, градеж, дебнене, успокоение, трели на птици, подвикване на соколи и всякаква твар – всичко оплетено в точно дозирана пропорция.. - всичко си е на мястото.... А като казах, за правилното място и време – И аз бях там, ядох пих и се веселих,... упс.. това беше от една друга приказка, кояте не е моя. Аз ще в

- Обичам да се смея. Към нотите посягам. Мога да запея, но текстът ми убягва. - Белите клавиши, потропват от възторг. Черните, пък, чинно, влизат с тях в облог. - После, пък, обратно, в такт, със свежа мисъл. Ритъмът задават, черните клавиши. - Пак към тях погледнах, Ха !....Била е просто ! Сянка на платното, от оградата на моста. - Смешното, кое е?! Ноти - те не са. Слънцето ги прави - стават чудеса. - Виждам ги когато, ритъмът във мен усета събужда - красоти навред. - Текст не е потребен. Душата ми лети. Обичам да се смея, в ритъм от мечти. - Слънчото и да залезе. Ритъмът ми сътворил, Знам за моста вече, нотите ми съхранил. - Винаги ще зная, че играта – светлина, Все ще ми напомня, истина една. - Живи сме и сме засмени, В цветен многоглас. Всичко сътворено, Прави се от нас ! - К.Б.

Природата ползва едни същи инструменти, май... *Снимките на очно дъно са взети от "Net"-a !